„Приказка за Съвременното кралство” | Сдружение "Справедливост"

„Приказка за Съвременното кралство”

„Приказка за Съвременното кралство”

Приказка за „Съвременното кралство”
/В памет на Цвети и Влади/
Имало едно време…
Една различна приказка…
Приказка без щастлив край и „заживели щастливо“…

Приказка без добри феи и орисници, вечно щастие, и розово бъдеще…

Приказката обаче си имала принц и принцеса. Те били млади, красиви, щастливи и умни. Не приличали на другите принцове и принцеси, за това събуждали у хората завист. Любовта им не била „по сметка“, не била и уговорена… Тя била чиста и истинска. Такава любов имало само в приказките…

Те не били алчни макар, че можели да имат всичко.

Не се придвижвали с карета, кочияши и красиви, бели коне…

Влюбените имали мечти и цели, разполагали с достатъчно разум, харизма и хъс, за да се интересуват от неща по различни от гуляи, богатство, интриги, и излишна суета.

Качествата им били забележими и дразнещи, за очите на хората.

Животът им бил прекрасен, защото те имали най-важното – чиста обич.

В тяхното безметежно царство се появила черна сянка. Тя била изградена и пропита със всичко лошо, което човек можел да си представи… Злоба, алчност, арогантност, глупост, самонадеяност, небрежност, първичност, страх…Сянката преминала…и разбила на хиляди късчета щастието, младостта, любовта им… Отнела и заличила ярките им образи, но не могла да ги раздели… Защото „Любов има“… Защото тя побеждавала всичко… След време в кралството се заговорило: „Кралиците-майки си го получиха!“, „Така им се пада“… Чувала се грозна, злобна жлъч, която се усещала дори в трагедията. Минало време… В градината на кралството разцъфнала роза. Тя била по различна.. по ярка..по красива..по ароматна… Всъщност не приличала на никоя друга, някак носила своя уникалност… Кръстили ароматното цвете на името на принцесата… Защото вярвали, че там има останало късче символика, доза неразрушима любов и …две сърца…които никога няма да бъдат разделени.

Нямало сватби…Нямало тържества…Нямало и „заживели щастливо“… Имало само искрица надежда. Надежда, че доброто ще възтържествува…някога…някъде…някой ден… може би…

Коментари

© Сдружение "Справедливост" | WEB:Ивайло Тодоров Up