Очите на тъгата са и зелени | Сдружение "Справедливост"

Очите на тъгата са и зелени

Очите на тъгата са и зелени

Такава ме обичай

Такава ме обичай – бурна, непокорна.
Като от обич развълнувано… море.
Непостоянна и бушуваща на воля,
във теб притихваща като във брегове.

Такава ме обичай – тиха, мълчалива.
Като измислена (от теб самия) тишина.
Като река, която във душата ти се влива
и там остава чак до… края на света.

 

Такава ме обичай – лесно наранима –
със изтъняло от обиди и лъжи сърце.
Макар да мислят всички, че съм силна,
от мъничко разплаквам се като дете.

Такава ме обичай – невъзможна.
Далечен блян – несбъдната мечта.
Понякога така необяснимо сложна,
а друг път просто… влюбена жена.

Такава ме обичай – не докрай позната.
Разлиствай ме, но остави последния воал.
Отключвай тайниците мои на душата,
но остави заключена последната врата.

Такава ме обичай – с вятър във мечтите,
със дъжд в очите, а в косите със сребро.
Променлива (типично за жена), различна.
Тръпчиво-сладка като щипчица канела в ром.

Не искай да се променя – такава ме обичай!
Не се опитвай, моля те, да ме опитомиш!
Не се опитомява вятър (знаеш) – той умира,
ако опиташ във бутилка да го задържиш…

Коментари

© Сдружение "Справедливост" | WEB:Ивайло Тодоров Up